НАВЍРВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от навирвам1 и от навирвам се; изправяне, щръкване.

НАВЍРВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от навирвам2 и от навирвам се; навиряване, навиряне2.


Източник: Речник на българския език (онлайн)