НАВЍРЯНЕ1 ср. Рядко Отгл. същ. от навирям1 и от навирям се; навирване1. Старата жена, напротив, трепереше да не направи нещо в облеклото си, което да я отличи от другите, защото това щеше да се тълкува като „навиряне ризата на прът“. Ив. Хаджийски, БДНН I, 155-156.
НАВЍРЯНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от навирям2 и от навирям се; навиряване, навирване2.