НАВЪРВЯ̀ВАМ -аш, несв. (диал.); навъ̀рвя̀, навъ̀рвѝш, мин. св. навъ̀рвѝх, св., прех. Прокарвам, провирам през дупките на нещо връв, въже или под.; навървям. навървявам се, навървя се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
