НАВЯ̀ХВАМ, -аш, несв.; навèхна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. навèхнат, св., прех. При неправилно движение разтеглям или скъсвам сухожилие на става. Колко пъти си навяхваха краката и ръцете, колко белези получаваха по главите си от падането при тези лудешки надбягвания! Цв. Минков, МЗ, 9. навяхвам се, навехна се страд. При невнимателно движение, тичане, скачане, удар може да се счупи кост или да се изкълчи, навехне става. Анат. VIII кл, 39-40.


Източник: Речник на българския език (онлайн)