НАГА̀РЯМ, -яш, несв.; нагоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех.1. Горя известно количество или много от нещо; нагорявам.

2. Диал. Горя, обгарям нещо малко от едната страна или от единия край, нагорявам. нагарям се, нагоря се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)