НАГЍЗДУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); нагѝздя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Нагиздвам. нагиздувам се, нагиздя се страд. и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)