НАГЛЀДВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наглèдам, -аш, св., прех. и непрех. Наглеждам; нагледувам. — Тате, Найдене — извика им тя — вие тук ли сте, да нагледвате Янка. Ще изляза и аз малко до хорото. Г. Райчев, ЗК, 123. Владимир нагледваше добитъка, но като видя, че той кротува, зае се да помага на дърварите. Сп. Кралевски, ВО, 116. Но трябваше да има человеци, които да нагледват изпълняват ли ся точно тия закони и .. да решават кой има право и кой няма. С. Радулов, НД (превод), 54. Молба ша ти са помоля, / да не ма, Радке, забравяш, / сутрин и вечер нагледваш, / млечице да ми донасяш. Нар. пес., СбНУ ХХVII, 2. нагледвам се, нагледам се страд.