НАДА̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от надавам2 и от надавам се.

НАДА̀ВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от надавам3 и от надавам се; наддаване, наставяне, донаждане.


Източник: Речник на българския език (онлайн)