НАДАРМОНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надармоня̀, -иш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Дърмоня, пресявам с дърмон определено количество, много или всичко. надармонявам се, надармоня се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга форма: н а д ъ р м о н я̀ в а м.


Източник: Речник на българския език (онлайн)