НАДВИСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; надвися̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Рядко. Надвишавам. Райка фана грулката и я фърли воз Ненка. Ала грулката го надвиси много. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 106. Всяко поколение получава от предшествуващото една висота, която трябва на всяка цена да удържи и да надвиси поне с една стъпка. Бл. Димитрова, Лав., 87. надвисявам се, надвися се страд.