НАДМЀРЯМ1, -яш, несв. (рядко); надмèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надмервам1. надмерям се, надмеря се страд.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

НАДМЀРЯМ2, -яш, несв. (рядко); надмèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надмервам2. надмерям се, надмеря се страд.

НАДМЀРЯМ СЕ несв., непрех. Надмервам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)