НАДОВЀЖДАМ, -аш, несв.; надоведа̀, -èш, мин. св. надовèдох, прич. мин. св. деят. надовèл, св., прех. Довеждам мнозина или всички. Всички тъмничари бяха надовели жените си, близките си. Довтаса и жената на директора. М. Кюркчиев, ВВ, 35. Що става надоле / по Косово поле? / Френци, англичане, / гърбо ли ги хапе, / та са надовели / у Солун арапе? Елин Пелин, Съч. V, 141-142. надовеждам се, надоведа се страд.