НАДОВЛА̀ЧАМ, -аш, несв. (диал.); надовлека̀, надовлечеèш, мин. св. надовля̀кох, надовлèче, прич. мин. св. деят. надовля̀къл, -кла, -кло, мн. надовлèкли, прич. мин. страд. надовлèчен, св., прех. Надовличам.

НАДОВЛА̀ЧАМ СЕ несв. (диал.); надовлека̀ се св., непрех. Остар. и диал. Надовличам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)