НАДПЪ̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Който е откъм пътя и над равнището на пътя. Из тоя дом, от един надпътен прозорец, се взираше почуден млад подпоручик. А. Страшимиров, СВ I, 66.
