НАДФЪ̀РЛЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надфърлям и от надфърлям се; надхвърляне, надфърлюване, надвъргване.

— Друга (диал.) форма: н а д в ъ̀ р л я н е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)