НАДХЍТРУ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надхитрувам и от надхитрувам се; надхитряване, надхитряне, надхитрюване. Поетическата лъжа в книгата на Славейков беше много прозрачна и надхитруването съвсем излишно. М. Кремен, РЯ, 412.
