НАЕДНЪ̀Ж нареч. Диал. Наведнъж, на един път. „Кое че се лудо младо найме / да издои деветстотин кози / и наеднъж млеко да изпие?“ Нар. пес., СбНУ XLIV, 40.

— Друга форма: н а е д н а̀ ж.


Източник: Речник на българския език (онлайн)