НАЀМВАМ1, -аш, несв.; наèмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наèмнат, св., прех. Остар. Наемам1. В същото време тя заръча да изчистят каруците и да наемнат .. коне. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 307. наемвам се, наемна се страд. Черногорци досега не са давали да ся наемва войска с пари от них, пак може и сега да не щат. БДн, 1857, бр. 10, 39.
НАЀМВАМ2, -аш, несв.; наèмна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наèмнат, св., прех. Диал. Наемам2, поемам. Мария платно събира, / отива да го набелва / на тиха бяла Росица. / .. / На бели камък стъпала, / бяло си платно наемва. Нар. пес., СбВСт, 56. Като са мома ожени, / мъжки кахъри наемва. Нар. пес., СбНУ Х, 33. наемвам се, наемна се страд.