НАЖА̀ЛВАМ СЕ1, -аш се, несв.; нажа̀ля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Жаля много, продължително, насищам се да жаля; натъгувам се. Нона държеше обтегната на колената си малка детска дрешка и ронеше сълзи... — Да махнеш тези парцали! Стига вече! Не се ли нажали? Докога ще оплакваш още това циганче? Г. Райчев, ЗК, 127.
НАЖА̀ЛВАМ, -аш, несв. (рядко); нажаля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Нажалявам; натъжавам, наскърбявам. Песента я нажалваше още повече и тя по-скоро хлипаше, отколкото пееше.
НАЖА̀ЛВАМ СЕ несв. (рядко); нажаля̀ се св., непрех. Нажалявам се.
НАЖА̀ЛВАМ СЕ2, -аш се, св., непрех. Рядко. Жалвам се много, продължително, насищам се да се се жалвам. Подава молби, жалби до всякакви инстанции, как не се умори този човек, как се не нажалва.