НАЗНА̀ЧВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); назнача̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Назначавам; назначам. Тойзи спомяник назначваше гроб емира..., побожнаго чловека, кой е в стари времена живял. БДн, 1857, бр. 3, 12. назначвам се, назнача се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)