НАИЗРЍЧАМ, -аш, несв.; наизрека̀, наизречèш, мин. св. наизрèкох, прич. мин. св. деят. наизрèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, прич. мин. страд. наизрèчен, св., прех. Рядко. Изказвам, изричам много неща или всичо; наизказвам. наизричам се, наизрека се страд.