НАКА̀НЯМ, -аш, несв. (рядко); нака̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Наканвам. наканям се, наканя се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)