НАКРЀВАМ, -аш, несв.; накрèна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. накрèнат, св., прех. Диал. Вдигам, повдигам. Девойче, море, от поле! / Не шетай дробно по поле, / не кревай с поли правои, / не накревай ми ядое, / от сум от дома ядовен, / люто ме майка карало. Нар. пес., СбБрМ, 450. накревам се, накрена се страд.
НАКРЀВАМ СЕ несв.; накрèна се св., непрех. Диал. 1. Вдигам се, изправям се. Сите битолчани тоа нещо го знаат и, коа да си го наумат во некой моабет, косата му се накрева от страф. СбНУ ХIV, 121.
2. За водна повърхност, море, река, езеро и др. — развълнувам се, разигравам се. Пътуайки со гемията по море, царицата тамам коа дошла настред път и се накренало морето со едни талази до вишно небо, колко най-големите планине. Нар. прик., СбНУ ХХIХ, 191.