НАКРОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; накроя̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, св., прех. 1. Кроя много неща (обикн. дрехи и под.) или всичко, цялото количество. Радкината майка накроила ризи от платното, а сестрите ѝ ги ушили. Д. Манчев, БЕ II, 22. Ще ги сложим [стъклата] на голямата маса и „Кръц!“, „Кръц!“ с елмаза, ще ги накроим. Цв. Чалъков, ЗИК, 8. Почакай ма, самодиво, / да изтъча бяло платно, / да накроя бели ризи. Нар. пес.., СбНУ ХLVI, 55.
2. Кроя нещо изцяло, докрай. Накроявам целия плат. Δ Накроявам стъклото и започвам да режа парчетата. накроявам се, накроя се страд. След като материалът се накрои, пак с вагонетки ще отиде в монтажния участък. Д. Кисьов, Щ, 74.