НАКУ̀ЧВАМ, -аш, несв.; наку̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. 1. За куче — раждам много малки; нараждам.
2. Прен. Грубо. За жена — раждам много (деца); нараждам. Г е н к о в и ц а: — Че нали и ние сè за мъжка рожба се лъгахме, свекърво! .. Б а б а К и т а: — Лъгахте се, докато ги накучи сè женска челяд. Ц. Церковски, ТЗ, 9.