НАЛА̀ЙВАМ, -аш, несв.; нала̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀ях, св., прех. Разг. Лая срещу някого, който приближава. Купувачът на овни приближава Билянкините вратници. Кучетата го налайват, но Билянка им се скарва и те млъкват. К. Петканов, ОБ, 5. Отбиха се в гората,.. Нощта ги свари в честак,.. объркаха пътя и излязоха на овчарската колиба. Кучетата ги налаяха, събудиха от сън овчаря. К. Петканов, Х, 130.


Източник: Речник на българския език (онлайн)