НАЛЀГНУВАМ, -аш, несв.(диал.); налèгна, -еш, мин.св. -ах, прич. мин. страд. налèгнат, св., прех. Налягам1. От много жени се прикажуаше, оти вапирот [вампирът] кога ѝ [ги] налегнуал, голема тегина усетуале во постелата. СбНУ III, 156. налегнувам се, налегна се страд.