НАЛЀПВАМ1, -аш, несв.(рядко); налепя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Налепям; налепявам. налепвам се, налепя се страд. и възвр. налепвам си, налепя си възвр. Налепвам си афиши по стаята.

НАЛЀПВАМ СЕ несв. (рядко); налепя̀ се св., непрех. Обикн. с предл. н а, п о, в ъ р х у. Залепвам се, наслагвам се, прилепвам към нещо, обикн. в голямо количество или много; налепям се, полепвам, налепявам се, налепвам2. Беше едва краят на ноември, а вън валеше сняг, толкова едър и мокър, че се налепваше като каша по витринното стъкло. П. Вежинов, НБК, 134.

НАЛЀПВАМ2, -аш, несв.; напèпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. н а, п о, в ъ р х у. Налепвам се, налепям се; полепвам, залепвам2. Мокър сняг беше налепнал по обувките ми.


Източник: Речник на българския език (онлайн)