НАЛЍСКВАМ, -аш, несв.; налѝскам, -аш, св., прех. Диал. Наплисквам. Райка, всякога хубава и мила, тоя път, позаруменена от срам и както бе налискала лицето си със студена вода, изглеждаше още по-хубава и по-мила. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 18. налисквам се, налискам се страд. и възвр.