НАЛО̀МВАМ, -аш, несв.; наломя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Наломявам, начупвам, натрошавам. Песнопойките го [девера] наближат, земат от него фудулката, наломват я и ядат. СбНУ IХ, 39.
