НАМА̀ХВАМ1, -аш, несв.; нама̀хам, -аш, св., прех. Диал. Напридам или пресуквам определено количество, много или всичкото влакно, парцали и др. на махалка1. намахвам се, намахам се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАМА̀ХВАМ2, -аш, несв.; нама̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. Замахвам2. Пред триесе години нешчо на Бадник одил сайбията сос секира при дървята, шчо не рагаят [раждат]. Ке застане пред такво дърво и ке намаане со секирата, .. ке го преиче [пресече]. СбНУ ХI, 86. Намавнал со стапчето и утепал сите троица бракя гяоли. Нар. прик., СбНУ VI, 101.
2. Кимвам (Ал. Дювернуа, СБЯ).