НАМЀРВАМ, -аш, несв.(остар. и диал.); намèря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Намирам; намирвам, намярвам. Ние .. не намерваме нищо осъдително във взетото си решение. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 87. Той [Цани Гинчев], освен дето редактираше списанието „Труд“, намерваше и в най-голямото си утеснение време за научни занятия. Ив. Шишманов, СбЦГМГ, 66. Какви намерваш радости в онази глухота? Ст. Михайловски, Съч. I, 3. Епикурейската школа също тъй намервала в Рим много последователи. Н. Михайловски, РВИ (превод), 316. Що си [поп Лазар] невеста оставя, / кокво ѝ мана намерва, / дали не съм му донела, / донела и докарала / камила тежко имане? Нар. пес., СбВСтТ, 346. намервам се, намеря се страд.