НАМЛА̀ТВАМ, -аш, несв.; намла̀тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Млатя някого много, нанасям голям бой на някого. намлатвам се, намлатя се страд. и взаим.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
