НАМО̀ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от намочвам и от намочвам се; напикаване, попикаване, намочкване, намочане, напикване1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)