НАНО̀СВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наносвам1 и от наносвам се; нанасяне1, наносяне1, нанисане1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАНО̀СВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наносвам2 и от наносвам се; снасяне, нанасяне2, наносяне2, нанисане2.