НАПЛО̀ЖДАМ, -аш, несв. (рядко); наплодя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Наплодявам. наплождам се, наплодя се страд.

НАПЛО̀ЖДАМ СЕ несв. (рядко); наплодя̀ се св., непрех. Наплодявам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)