НАПУ̀ШВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от напушвам1 и от напушвам се; опушване.

НАПУ̀ШВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от напушвам2 и от напушвам се; разсърдване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)