НАСКО̀КВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наскоквам1; наскачване1.
НАСКО̀КВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наскоквам2; наскачване3.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
