НАСКЪРБЛЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Оскърбление. Бобадила,.., оковал във вериги Колумба заедно с двамата му братя и така ги изпратил в Испания. Колумб се оправдал, но никак не могъл да забрави горчивото наскръбление. Лет., 1873, 129.

— Друга форма: н а с к ъ р б è н и е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)