НАСТЍЧАМ, -аш, несв., непрех. Остар. Настъпвам. „Любезни мои чада, вие самички видите и аз усящам, че настича тяжката минута да ва оставя сираци.“ А. Хаджиоглу, ББ, 93.


Източник: Речник на българския език (онлайн)