НАСТО̀ЕН, -о̀йна, -о̀йно, мн. -о̀йни, прил. Остар. Настойчив, настоятелен; настойлив. Поради смелото му поведение и настойното му отказване да се подчини на волята на Синода, Каири бил разпопен на 25 окт. същата година. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 316. Настойни хора. Н. Геров, РБЯ III, 224.