НАСТРЍЖВАМ, -аш, несв. (диал.); настрѝжа, -еш, мин. св. настрѝгах и (диал.) настрижа̀ и настрига̀, настрижèш, мин. св. настрѝгох, прич. мин. св. деят. настрѝгъл, -гла, -гло, мн. -гли, св., прех. Настригвам. настрижвам се, настрѝжа се и настрижа̀ се, настрига̀ се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)