НАСТРОЯ̀ВАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от настроявам1 и от настроявам се.

НАСТРОЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. Отгл. същ. от настроявам2 и от настроявам се; настройване.


Източник: Речник на българския език (онлайн)