НАСЪ̀КВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от насъквам и от насъквам се; насъскване, наустване, нашишкване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899. Друга (остар. и диал.) форма: н а с ю̀ к в а н е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)