НАСЮ̀КВАМ, -аш, несв.; насю̀кам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Насъсквам. Р е н ц. — Ще са обърна към народа. Ц а р я т. — Към тоз вертеп от омраза и неблагодарство, когото искате да направите оръдие на волята си и да го насюкате срещу мене ли? Ил. Цанков, БГ (превод), 25. Нужно е вече да се отделиме от детинските убеждения..., че уж докторът може да прогони болестта от нашето тяло с различни лекове, като нещо враждебно, или да насюка своята медицина на болния орган, както ловджият насюква кучето срещу заеца. Знан., 1875, бр. 18, 279. насюквам се, насюкам се страд.
— Друга (диал.) форма: н а с ъ̀ к в а м.