НАТАРАЛЀЖВАМ, -аш, несв.; натаралèжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Правя, направям нещо да настръхне, да се изправи нагоре; ежа, наежвам. Натаралежил бодли.

НАТАРАЛЀЖВАМ СЕ, -аш се, несв.; натаралèжа се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Настръхвам, наежвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)