НАТЀГЛЯМ1, -яш, несв.; натèгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Тегля, изтеглям, с теглене изваждам от нещо известно или голямо количество. Напои добитъка,.., напълни му яслите с чиста плява и натегли вода на жена си за прането. К. Петканов, ДЧ, 458-459.
2. С теглене, смучене поглъщам, изпивам известно или голямо количество от нещо. С попукани от жажда устни, наврял си главата в котелчето и опънал, колкото му е силата. От бързини и от лакомство, той натеглил до стотини драма от приготвения яд, преди да се усети. З. Стоянов, ЗБВ I, 35.
3. С теглене, влачене докарвам или разполагам, поставям нещо или много неща някъде. Керванът вървеше и в един дол спря; мъжието разпрегнаха воловете, като натеглиха колята си на търкало. Ил. Блъсков, ИС, 34.
4. Тегля, опъвам много, доста; изтеглям. Тая лъжа на „Мир“ ний отхвърлихме, но понеже предъвквающийт му редактор я авансира повторно, ний няма да се откажем да натеглим ушите му. Бълг., 1902, бр. 456, 3.
5. Изписвам, изтеглям (вежди). Сакайки да си натегли веги, очите да си изваде. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 102. натеглям се, натегля се страд.
НАТЀГЛЯМ2, -яш, несв.; натèгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Опъвам, обтягам; натягам1. Всеки взе по един калъп и започна да натегля върху него саи за гумени ботуши. ВН, 1959, бр. 2598, 1. натеглям се, натегля се страд.
НАТЀГЛЯМ3, -яш, несв.; натèгля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разг. Тегля, претеглям определено или голямо количество от нещо. Натеглил сто оки вълна. Н. Геров, РБЯ III, 238. натеглям се, натегля се страд.