НАТРО̀НВАМ, -аш, несв.; натро̀ня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Наронвам. натронвам се, натроня се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.


Източник: Речник на българския език (онлайн)