НАТЪКА̀ВАМ, -аш, несв.; натъка̀ и (диал.) натъча̀, натъчèш, мин. св. натъка̀х и (диал.) натка̀х, прич. мин. св. деят. натъка̀л и (диал.) натка̀л, св., прех. Тъка определено количество или много. Засадила орехови дървета за дълбоки сенки, отгледала чудесни плодни градини, дори по улиците раз- гънала зелени пътеки от трева; натъкала безкрайни ливади-черги, с една дума — създала истинска идилия. Н. Стефанова, РП, 64. Вързопчето, което сега измъкват и раздиплят — това са кърпите, които бе наткала за кръщенето на малкия Трифончо. Ст. Даскалов, БМ, 44. Дарове съм натъкала — / двесте лакти със кенари, / триста лакти чисто бяло. Ел. Багряна, ВС, 32. натъкавам се, натъка се страд. — Сега всичко трябва да се купи наготово от града. По-рано беше лесно — всичко в къщи се изпридаше и натъкаваше. Г. Караславов, ОХ I, 6. При отворен зев се натъкават с ръка отделни елементи от орнаментите с цветни нишки [в шевицата]. А. Гоев, НЗ Х, 399. натъкавам си, натъка си възвр. Натъках си шарени черги.