НАТЪ̀ЛЧАМ, -аш, несв.; натълча̀, -èш, мин. св. натъ̀лкох, св., прех. Диал. Счуквам, начуквам, с чукане приготвям много или известно количество; натълчавам1. натълчам се, натълча се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
